Вчера бях поканила 3 колежки на гости. Нито повече нито по-малко, по ред причини.
Първо, че кухниохола ни не побира много, има диван, където могат да седнат двама и 2 възглавници за земята. Разполагаме и с две високи столчете, но някак се получава дисбаланс възглавници за пода и високи столчета, нали?
И второ, че това са ми най-приятните колежки.
Та на път от работа се спряхме в Била, където забравих да купя чери домати, но пък взех сирене, сирене и пак сирене.
Вкъщи се втурнах да чистя, тъй като предния ден приготовленията се изразиха само в леко подреждане. След малко чудене дали да бържа прах или не реших, че на тъмно и без това не се забелязва. Та след прахосмукачката и парцала реших да изпека чушки.
Малката скаричка е номер едно в това отношение. Пече пържоли, чушки к'вот се сетиш.
Мартин си замина, а в същото време дойдоха колежките и така се почна на червено вино, водка финландия и сирена..
След като се набъбрихме доволно и послушахме малко остаряла музика миришеща на нафталин, пуснах една пералня и се приспах с Харуки.
Това да е било към 1. В 7ч алармата звъни ли звъни. Предполагам вчера под северно влияние съм сложила аларма за събота...много непридвидливо.
И така се почна с мойта ранна събота. Рано пиле рано пее, както се казва.
Към 10ч бях излязла на пазар. Обещах си да ходя всяка събота на пазара за еко зеленчук, броколи с гъсеници ;-)
На път за там купих 2 калъфки за възглавници и долен чаршаф, а преди това си изкарах снимки...който бяха главен елемент в следобедното занимание и само да хване още малко лепилото ще покажа крайния продукт:)
С увиснали до колената ,от торбите, ръце, се прибрах и пак се почна, простиране на 3та перланя подред. Има още дрехи за пране, но на сушилката място няма:)
Толкоз за сега;;)
The Joy of Taking Care of My Life
2 days ago
3 comments:
готини са такъв тип постове, особено при познати, с които не се виждате често:)
може би и аз трябва да пусна някой подобен скоро :)
върши работа като мейл;)
малко битово ама ху керс..:)
какво става с тату-то
ами тату-то в момента точно пак се е събудила една стара параноя - да не хвана някъв хепатит, ама ще ми мине :)))а и некви кинти трябва да заделя, да пробвам един татуист в пловдив... абе процес си е :)
Post a Comment