Завърнах се:)

Както бях писала ни очакваше пътуване до Истанбул. Билетите бяха отдавна закупени, резервацията за хостела беше налична. На 13ти след уморителна , поради ставането към 5 и нещо, първа смяна се запътихме към влака. Озовахме се на гарата по-рано, тъй като бяхме предвидили да имаме време да мина през пощата, която е до гарата да взема едно писмо и да си вземем храна за пътуването до Братислава. Да бъдеш по-рано е за предпочитане. Имаш време да се подмотваш и да скучаеш, а и си спестяваш нервите, които те съпътстват ако успееш да стигнеш на косъм. Ами ако изпуснем влака, ще изпуснем и самолета и тогава никаква почивка. Първата отсечка от пътуване Бърно-Братислава-Истанбул беше осъществена. В Братислава се сдобихме с билети за рейса до летището. Нещо задължително, за да избегнеш глобата от 30 евро. След порядъчно чакане се качихме на самолета. Поръчахме си бира, която аз не изпих, тъй като заспах. Събудих се точно на време преди кацането, за да мога да се насладя на гледката, а именно нощен Истанбул.
Минахме паспортният контрол, където мен ми се опънаха нервите малко поради това, че ми разглеждаха паспорта доста обстойно. А той нали е нов, може би заради това предизвиква внимание. Прибрахме си и багажа и излезнахме да чакаме човека, който трябваше да ни чака с табелка с нашите имена. Такъв човек обаче нямаше. Междувременно един младеж на добър английски ни каза, че имат маршрутка до Султан Ахмет,където ни беше хостела. Решихме да изпушим една цигара и да дочакаме обещания ни сървис. Излизайки навън ни поздрави дългокос младеж. Оказа се, че тамън бил натоварил двама в колата и се приготвял да тръгва, когато се сетил, че трябва да чака още хора... :) След известно пътуване с кола стигнахме до хостела. Летището на което кацнахме беше на около 60 км, но това е цената за евтиния билет от Sky Europe, който поради датите, които бяхме избрали не беше чак толкоз евтин.
Хостелът се оказа същия в който бях прекарала една нощ преди 2,3 години. Мислех си, че може да съм се объркала, тъй като ми излизаха хотел и хостел със същото име. Бяхме настанени и в същата стая, в която бях спала преди няколко години;)
Легнахме към 3 и нещо през ноща. Сутринта се излюпихме за закуска, която беше на терасата с гледка към морето. Времето, въпреки прогнозата да е дъждовно, беше през всичките дни прекрасно. Първият ден успяхме да посетим Топкапъ, минахме през Гюлхане, кулата Галата и стигнахме до Таксим. Междувременно седяхме под Галата моста, където опитахме калмари и балък екмек. На Таксим последва хаотично моткане, а след това се запътихме да търсим пътя към дома и нещо за вечеря. Честно казано ми се губи кой ден какво успяхме да видим и т.н., но крайният резултат е : посетихме Долба Бахче, Миния Тюрк (парк с макети на забележителности от цяла Турция), най-голямата джамия в Истанбул - Сюлеймание, където се прежалих да вляза. Не ми е за пръв път да влизам в джамния, но пак изпитах неприязън. Да поясна същото изпитвам и като влизам в църка. Може би е породено от факта, че не съм религиозна и се чувствам неудобно от молещите се вътре хора. Бяхме два пъти на Принцовите острови. Веднъж на най-голямият от тях - Buyuk Ada, където предвижването беше само с помоща на колела. Та наехме колела и като се почнаха едни хълмове за изкачване лошо да ти стане. Добре, че скоро открихме плажа, където водата беше супер бистра и пълна с медузи. Мен ми стана малко неприятно от тях, но следвъщия път когато бяхме на плаж на другия от Принцовите остро - Kinaliadi даже пипнах една :) Успяхме да се разходим и по азиатската част на Истанбул, където имахме премеждия с градския транспорт и маршрутки подобно на пътуването до Миния Тюрк парка. Слава богу хората там са повече от учтиви и помагаха да не се изгубим:)
Успях и да си тренирам турския и да осъзная как за 4 години в университета трябва да знам много повече, но...както се казва осъзнаването на проблема е първата крачка към разрешаването му :) По този повод си купих Истанбул и Черна книга на Охран Памук. Говоренето на турски в повечето случаи беше излишно, тъй като докато се опитвах да скалъпя въпроса ми отговаряха на пример кога е последния трамвай и т.н. , но при питането за посока на по-стари хора или служители на градския транспорт помагаше. Успяхме да видим и желязната църква, която не беше кой знае какво. В книжката, която си купихме беше написано, че причината да е от метал е, че султана бил разрешил построяването на църквата само ако отнеме не повече от месец и за това я били сглобили с готови плоскости и части, донесени от Виена. Аз пък знаех, че е горяна много пъти и за да бъде сложено край на това е била построена от желязо. Ах как се разминават народните легенди от фактите:)
Видях моята така любима Kiz kulesi (maiden tower), някъде прочетох, че е символа на Истанбул. Направихме и тур по Босфора, където вместо обявените 20 лири на човек ни взеха толкоз за двамата:) Всичко беше прекрасно. Самият факт, че не беше само обикаляне на забележителности ами чилване на плажа допринесе приятно разнообразия. На последният ден отидохме на плажа, където поради голяма простотия, а именно ('бе то не е толкоз топло, даже леко и ветровито, я дай да ме напече, за да вляза във водата' ) неизползването на крем успяхме да изгорим като раци. За спомен си имам отпечатък от ръката на Мартин на гърба. По-късно на път за вкъщи ми призля в трамвая. Почнаха да ми бучат ушите и ми се додрайфа. Не ми се беше случвало от няколко години.
Вечерта стягахме багаж и се мазахме с Пантенол. На излизане от Турция, паспорта ми пак предизвика интерес. Този път ме накара да си напиша 3те имена на кирилица. Що за тест? Пътуването беше изморително, а най- гадното беше,че пристигнахме в 10 сутринта в Бърно, а аз от 14:00 бях на работа. От прекомерна умора и може би бруталното изгаряне пък във вторник почна гърлобол и сега седя в къщи с болничен. Ако не друго поне след като се върнахме се започна:)
Още ме мързи да качвам снимки, но смятам да е скоро. А къде да ги намерите?
valia.myphotoalbum.com и бързо преди да го затрият и него;)