Мартин е командировка в Испания и Португалия. Днес до 10ч успяхме да се чуем два пъти. Сутринта си мислех, че ще изпусне рейса до летището, тъй като оставя всичко до последната минута. Аз обаче обичам да съм на време, по-точно да съм по-рано.
Така де, дали от настинката (от днес пия антибиотици) или пък съм пред цикъл вчера бях много емоционална. Плаках на филма П.С. Обичам те. После се присещах как Мартин няма да го има цяла седмица. Ей това е драматично не е ли?
:)
Знам, че е дебилно да се тръшка човек за това, но някак се върнах във времето когато бях малка и баща ми замина за командировка. За да не се тръшкам толкова много родителите ми бяха казали, че ще ходи само до Пловдив, а той беше до Сирия. В деня който трябваше да се върне аз го чаках с голямо нетърпение. Опитвах се да стоя будна с помоща на щипки за пране. Ще да съм била малка:)
Подарък, който ми донесе беше часовник Casio, който по едно време незнайно защо остана без каишки :)
The Joy of Taking Care of My Life
4 days ago
1 comment:
Oh i can read that! so cool I'm ;)
Post a Comment