Search This Blog

Saturday, June 28, 2008

Come back of Martin

Today when I finish work I will head to the main station to meet Martin who will be returning from Spain, Portugal etc... Can't wait.

Monday, June 23, 2008

Командировка

Мартин е командировка в Испания и Португалия. Днес до 10ч успяхме да се чуем два пъти. Сутринта си мислех, че ще изпусне рейса до летището, тъй като оставя всичко до последната минута. Аз обаче обичам да съм на време, по-точно да съм по-рано.
Така де, дали от настинката (от днес пия антибиотици) или пък съм пред цикъл вчера бях много емоционална. Плаках на филма П.С. Обичам те. После се присещах как Мартин няма да го има цяла седмица. Ей това е драматично не е ли?
:)
Знам, че е дебилно да се тръшка човек за това, но някак се върнах във времето когато бях малка и баща ми замина за командировка. За да не се тръшкам толкова много родителите ми бяха казали, че ще ходи само до Пловдив, а той беше до Сирия. В деня който трябваше да се върне аз го чаках с голямо нетърпение. Опитвах се да стоя будна с помоща на щипки за пране. Ще да съм била малка:)
Подарък, който ми донесе беше часовник Casio, който по едно време незнайно защо остана без каишки :)

lost



Ако се чудите дали само позирам на снимката или наистина тествам неспособността си да се ориентирам по карта....второто:)
Виждат се и очилата ми (придобивката от ebay) :)

Препоръки

Ей тук малко не добре структурирани препоръки .

1.Хостел Antique https://www.antiquehostel.com/
Двойна стая е 50 евро на човек или по 25 на калпак. Първата нощ се плаща по интернет, а остатъка на пристигане. Стаята беше с баня и тоалетна, а в цената е включена закуска от 8.30 до 11:00. На терата вечер има бар, където човек може да пие бира за лека нощ, да пуши наргиле и да гледа морето. Не на последно място, ако пристигате в доста късен час, техният пикъп сървиз е на разположение.
2. Ако ще останете около една седмица е добра идея да си вземете акбил. Това е един пластмасов жетон и стига да е зареден може да се возите на всичко от кораб до метро. Срещу 6 лири го получавате и си го зареждате за колкото пари пожелаете. Единичният билет е към лира и нещо. За морските транспорти и по-специално за 'sea bus' е повече. Но като цяло е по-евтино. На тръгване се връща и хоп разполагате със спестене 6 лири.
3. Султан Ахмет е туристическата зона на Истанбул. Там се намират не малко забележителности, а именно Топ Капъ, Хагия София,Синята джамия Гюлхане, Базилика Цистерн, археологическия музей и т.н.
Стига да се доберете до Султан Ахмет, гореизброениете са на един подскок от вас.
Да предположим, че и вие сте отседнали в Султан Ахмет. Първо разглеждате всичко що е наблизо. После набирата смелост и решавате да се разходите не само сред сувенирните сергийки. От Султан Ахмет тръгва трамвай, който ви води първо до Eminonu. От там може да се качите на корабче с цел обиколка по Босфора. Следващата е Karakoy. Трамваят спира на самия мост Галата. Под моста има много заведения за по бира, риба, каквото дойде, а на самия мост са накацали неуморими рибари, които ловят до късни часове. От моста Галата може да стигнете и кулага Галата. Може да хванете и метро за 1 спирка до Истиклял Джадеси. Истиклял джадеси е булеварда, който се спука от Таксим и е пълно с хора. По средата му минава трамваи.
След още няколко спирки е и Kabatas. Това е последната спирка на трамвая. От тук с метро за една спирка може да стигнете до самият площад Таксим. Може и да се качите я на кораб я на сий бъс и да се озовете на принцовите острови или само на другия бряг, за да може да казвате как сте били в Азия!
Сий бъс е за предпочитане. Това са доста бързо кораби, които за има няма 30 минути ви докарват до целта. Билетите са им малко по-скъпи ( 4 лири примерно), но всяко нещо си има цена. С обикновеният кораб час, час и половина не ви мърдат.
Ако искате да стигнете само до Азия то тогава трябва да потърсите пристанище на което да пише я Uskudar я Kadikoy.
4.Пресметнах колко пари са отишли за входове по разни забележителности и се оказа, че към 80 лири. Курсът средно е евро за 2 лири. На повечето места вход си осигурявате за 10 лири само при Топ Капъ и Долма Бахче е два пъти по толкова, защото има не само административна част на музея, но и харем. Дори аз бях изненадана да разбера, че харемът е дома на султата, а и на жените му де. Явно ще да съм бляла сериозно 4 години по време на тюркологията.
Бях споменала по-горе за Миния Тюрк. Там стигането е малко адреналин, но защо не. От Таксим се хваща метро за 2 спирки посока Шишли. Изходът през който точно трябва да изпълзите ми излезна от главата, но се минава покрай един мол (оу йе). Горе мяза на мини автогара. Добирате се то автобуст 49 ли беше...и заговаряте шофера. Трябва да се слезна на Полигон ама там май спирка няма та добре, че са така учтиви след дълго препускане ще получите знак да се изнижете бърже бърже. След това следват към 20 минути вървене покрай един парк, едни строежи и евентуално сте там:) Единственият недостатък е ,че в този парк няма грам сянка. Седите под слънцето и ви се иска да видите всичко за 10 минути инък аха да припаднете под жаркото слънце, но пък си заслужава. То не е макет на босфорския мост, то не е чудо:)
5. Внимавайте с движението и с прекаленно приятелски настроениете хора. И предишният път попаднахме на човек, който почиства обувките. Почва да разказва какво що, после проси я пари я цигари, а за благодарност ти лъска маратонките. Преди години резултата беше морки крака. Тази година се спасих. Резултатът беше -1 цигара.
За пресичането...ако сте двойка може би е разумно да спрете да се държите за ръцете все едно сте залепени със супер глу и да се спасявате. Бързината е от значение. :)

Sunday, June 22, 2008

The privilege of being sick

So not only that you have to stay home and hardly can read coz your brain is liquid but at the end you will even get paid less. Not to mention the discomfort you cause your coworkers who have to cover your shifts.
That's a pain in the ass. Big time.

Friday, June 20, 2008

Завърнах се:)

Както бях писала ни очакваше пътуване до Истанбул. Билетите бяха отдавна закупени, резервацията за хостела беше налична. На 13ти след уморителна , поради ставането към 5 и нещо, първа смяна се запътихме към влака. Озовахме се на гарата по-рано, тъй като бяхме предвидили да имаме време да мина през пощата, която е до гарата да взема едно писмо и да си вземем храна за пътуването до Братислава. Да бъдеш по-рано е за предпочитане. Имаш време да се подмотваш и да скучаеш, а и си спестяваш нервите, които те съпътстват ако успееш да стигнеш на косъм. Ами ако изпуснем влака, ще изпуснем и самолета и тогава никаква почивка. Първата отсечка от пътуване Бърно-Братислава-Истанбул беше осъществена. В Братислава се сдобихме с билети за рейса до летището. Нещо задължително, за да избегнеш глобата от 30 евро. След порядъчно чакане се качихме на самолета. Поръчахме си бира, която аз не изпих, тъй като заспах. Събудих се точно на време преди кацането, за да мога да се насладя на гледката, а именно нощен Истанбул.
Минахме паспортният контрол, където мен ми се опънаха нервите малко поради това, че ми разглеждаха паспорта доста обстойно. А той нали е нов, може би заради това предизвиква внимание. Прибрахме си и багажа и излезнахме да чакаме човека, който трябваше да ни чака с табелка с нашите имена. Такъв човек обаче нямаше. Междувременно един младеж на добър английски ни каза, че имат маршрутка до Султан Ахмет,където ни беше хостела. Решихме да изпушим една цигара и да дочакаме обещания ни сървис. Излизайки навън ни поздрави дългокос младеж. Оказа се, че тамън бил натоварил двама в колата и се приготвял да тръгва, когато се сетил, че трябва да чака още хора... :) След известно пътуване с кола стигнахме до хостела. Летището на което кацнахме беше на около 60 км, но това е цената за евтиния билет от Sky Europe, който поради датите, които бяхме избрали не беше чак толкоз евтин.
Хостелът се оказа същия в който бях прекарала една нощ преди 2,3 години. Мислех си, че може да съм се объркала, тъй като ми излизаха хотел и хостел със същото име. Бяхме настанени и в същата стая, в която бях спала преди няколко години;)
Легнахме към 3 и нещо през ноща. Сутринта се излюпихме за закуска, която беше на терасата с гледка към морето. Времето, въпреки прогнозата да е дъждовно, беше през всичките дни прекрасно. Първият ден успяхме да посетим Топкапъ, минахме през Гюлхане, кулата Галата и стигнахме до Таксим. Междувременно седяхме под Галата моста, където опитахме калмари и балък екмек. На Таксим последва хаотично моткане, а след това се запътихме да търсим пътя към дома и нещо за вечеря. Честно казано ми се губи кой ден какво успяхме да видим и т.н., но крайният резултат е : посетихме Долба Бахче, Миния Тюрк (парк с макети на забележителности от цяла Турция), най-голямата джамия в Истанбул - Сюлеймание, където се прежалих да вляза. Не ми е за пръв път да влизам в джамния, но пак изпитах неприязън. Да поясна същото изпитвам и като влизам в църка. Може би е породено от факта, че не съм религиозна и се чувствам неудобно от молещите се вътре хора. Бяхме два пъти на Принцовите острови. Веднъж на най-голямият от тях - Buyuk Ada, където предвижването беше само с помоща на колела. Та наехме колела и като се почнаха едни хълмове за изкачване лошо да ти стане. Добре, че скоро открихме плажа, където водата беше супер бистра и пълна с медузи. Мен ми стана малко неприятно от тях, но следвъщия път когато бяхме на плаж на другия от Принцовите остро - Kinaliadi даже пипнах една :) Успяхме да се разходим и по азиатската част на Истанбул, където имахме премеждия с градския транспорт и маршрутки подобно на пътуването до Миния Тюрк парка. Слава богу хората там са повече от учтиви и помагаха да не се изгубим:)
Успях и да си тренирам турския и да осъзная как за 4 години в университета трябва да знам много повече, но...както се казва осъзнаването на проблема е първата крачка към разрешаването му :) По този повод си купих Истанбул и Черна книга на Охран Памук. Говоренето на турски в повечето случаи беше излишно, тъй като докато се опитвах да скалъпя въпроса ми отговаряха на пример кога е последния трамвай и т.н. , но при питането за посока на по-стари хора или служители на градския транспорт помагаше. Успяхме да видим и желязната църква, която не беше кой знае какво. В книжката, която си купихме беше написано, че причината да е от метал е, че султана бил разрешил построяването на църквата само ако отнеме не повече от месец и за това я били сглобили с готови плоскости и части, донесени от Виена. Аз пък знаех, че е горяна много пъти и за да бъде сложено край на това е била построена от желязо. Ах как се разминават народните легенди от фактите:)
Видях моята така любима Kiz kulesi (maiden tower), някъде прочетох, че е символа на Истанбул. Направихме и тур по Босфора, където вместо обявените 20 лири на човек ни взеха толкоз за двамата:) Всичко беше прекрасно. Самият факт, че не беше само обикаляне на забележителности ами чилване на плажа допринесе приятно разнообразия. На последният ден отидохме на плажа, където поради голяма простотия, а именно ('бе то не е толкоз топло, даже леко и ветровито, я дай да ме напече, за да вляза във водата' ) неизползването на крем успяхме да изгорим като раци. За спомен си имам отпечатък от ръката на Мартин на гърба. По-късно на път за вкъщи ми призля в трамвая. Почнаха да ми бучат ушите и ми се додрайфа. Не ми се беше случвало от няколко години.
Вечерта стягахме багаж и се мазахме с Пантенол. На излизане от Турция, паспорта ми пак предизвика интерес. Този път ме накара да си напиша 3те имена на кирилица. Що за тест? Пътуването беше изморително, а най- гадното беше,че пристигнахме в 10 сутринта в Бърно, а аз от 14:00 бях на работа. От прекомерна умора и може би бруталното изгаряне пък във вторник почна гърлобол и сега седя в къщи с болничен. Ако не друго поне след като се върнахме се започна:)
Още ме мързи да качвам снимки, но смятам да е скоро. А къде да ги намерите?
valia.myphotoalbum.com и бързо преди да го затрият и него;)

Sunday, June 8, 2008

Upcoming trip preparation

Things to do before leaving:

-go get my repaired camera. was there on friday but turned out that I was an hour earlier or something.after half a year I gave it to repairment...will cost quite a lot but still less than a new one.

- waxing

-buy train tickets to Bratislava

-get a map of Istanbul

-buy some Turkish Lira so we would be prepared

and last but not least to pack!

have already done the list so I believe it will be easy and fast.
Today after work have to run home to shower, do some preparation coz tonight we hitting some steak house :D
all for now.
Let the counting begin
3
2
1