Та от петък ме мъчат колики и рядко щастие.
Езикът ми е черен от въглени.
Пиша това не за друго ами защото един приятел успя да ме трогне идвайки в 22:30 да ми донесе ИМОДИУМ.
Евалата Ники!
Такива моменти са незамени. Пожелавам ви да имате също хора на които може да разчитате!
:)
И дано скоро да ме стегне щот вече ми писва:)
A Month of Reflection
1 month ago
No comments:
Post a Comment