Search This Blog

Sunday, April 29, 2007

Emotion

Колко зле може да е човек?

Безкрайно много.

Вчера се събудих около 6.15 предвид, че в толкова часа вече трябваше да съм на работа.
Резултат: закъснение 1 час.

По-късно през деня се разбрах с една позната да ходим до един замък на близо . Мястото и времето бяха уговорени. Неделя, 10.30. А предложението стигна повече хора.

Последва преобличане, салата в едно заведения на сянка, влачене до вкъщи, натискане на възглавницата, събуждане, кафе, среща в 20:00, кръчма, празнуване на рожден ден, много хора, а не поредната среща с обикновените муцуни, Абсолют коктейл бар, пръскане с бира, скандал със съквартиранта, ром и кола, пръскане с бира, кафе за дъвчене, а после и за пиене, сметката заплатим просим, следваща дестинация Чарлийз, по пътя местихме оградителните знаци около разкопани дупки, в Чарлийз полежах и се борих с (противо)действието на двата Аналгина, които изпих, а после такси и в нас.
Най-зле беше момента, когато прецених, че ако 3 часа минава и аз съм още на вън едва ли ще съм способна да се измъкна от леглото преди 10:00, а и да го направя то единствения ми ден почивка за тази седмица едва ли ще има положителен ефект.
Разпратих съобщения да кажа, че аз няма да мога. Дадох на всеки един номера на другия и си представих как днес ще съм най-мразения човек. И то не от кой да е ами 4 жени:)
Хопала.
Легнах си след 4,5 и се чудя сега какво правя толкоз рано. Учудващо първо нямах главобол, но сега се появи.
План за деня : бездействие до насищане
Стаята ми се нуждае от спешно почистване, а мръсните дрехи май се размножават:)

No comments: