Search This Blog

Saturday, June 16, 2007

Don't take it personally

Туко що събудения човек не е нито приятна гледка, нито приятна компания.

Някой да ми бие една инжекция ТЪРПЕНИЕ.

В работата всичко върви на зле и нямам желание за работа вече. Мисля си за 'промяна в плана' . Може би трябва да поставя + и - на кантар и да видя кое натежава.

+

Работната среда е приятна.

Някои от колегите са свестни.

Работата чат пат е интересна и се научава нещо.

" - "

Организацията е под всякаква критика.

Тиймлидерът бълва противоречия до главозамаиване.

Срока за канализиране на процедури и др. отдавна изтече.

Не виждам нищо съществено да се случва.

Не ми се работи на поточна линия.

Не мога дори да си представя и растеж в такава компания...

Средното ниво на служителите си ибало фара. Необразовано простолюдие. Идва с големи надежди, които се разбиват бързо като морска вълна в скала. Преодладава и неспособноста на повечето индивиди за друга алтернатива. Като цяло усещам, че си губя времето.

Все пак се надявам, че негативизма, който ме е погълнал ще премине. Инък може да стане непоносимо. Не знам дали това е оправдание, но в такива моменти винаги се сещам за 'психологическият договор, който служителя сключва с работодателя'. И веднъж пречупи ли се, връщане назад няма.

Вчера си говорих с Фади. Оказа се, че имаме еднакви интереси, което е 'double sweet', както той каза.

1 comment:

Anonymous said...

хмм, честно казано изненадан съм много приятно от начина, по който пишеш. само дето не мога да разбера този ексхибиционизъм с блоговете. и правописът ти е ужасен, деееба.